Теодора бе изморена майка. Дойде с идеята да разбере защо й е трудно да бъде майка и изобщо да разбере какво в нея й пречи да бъде "оправна майка, която да може всичко. Струвало й се, че постоянно нещо прави, ама не го прави както трябва, защото детето й все плачело, тръшкало се, имало куп претенции. Нямала време за себе си, нямала време за нищо освен детето и мислите й все към детето летели. Ако за година и половина, две, се чудеше тя, се е побъркала какво ли би станало, докато детето хване живота си в свой ръце.
Обикновено когато дойде тревожна майка, на мен ми става ясно, че тя е част от Род, в който са загивали деца, имало е аборти или безплодие. Темата деца е болезнена и тъй като нещо се е случвало в минало, потомците трябва на всяка цена да опазят децата от трагедии, а себе си от болка. Подсъзнанието на всяка цена ще направи така, че родителите да предпазят децата си и наистина цената, която плащат е висока.
Другата линия на развитие, която трябва също да се прегледа е какво носи душата като опит - може би са й отнели децата, може би не е имала деца и т.н. Често тревожните майки са такива, заради родови програми и опитност от минали прераждания. Важно бе да проверим всички пластове.
Въведох Теодора в нужното състояние. Това не е хипноза, а състояние на мозъка в тета честоти. Когато пребиваваме е тези честоти, ние можем да си спомним всичко, да получим информация за поколенията преди нас и дори за наши минали животи. Все пак носим всичко в ДНК-то си и в земния ни кристал, миналото е част от нас и то е тук и сега. Моята роля по време на процеса, освен да го насочвам, е да наблюдавам реакциите, положението на тялото, да задавам правилните въпроси, да чувам не само отговорите, но и думите, с които си служи човека срещу мен. Наблюдавам всичко!
Започнах да задавам въпроси и да "копаем" в подсъзнанието й. Какво бе най-страшното, нещо, което можеше да се случи с дето й, ако тя си даде малко време за себе си? "Да умре!" - почти извика. Има ли по-страшно? Не! Очевидно в Рода й бяха умирали бебета и/или малки деца съдейки по разследването. Проследихме линията на Предците й и стигнахме до информация относно жените в рода на бащата на Теодора. Това е род от Родопите, Смолянско. Теодора знаеше от соята баба, че са имали много, много тежък живот. Сама баба също имала нелека съдба. Това, което усети е майчината болка от няколко поколения. Теодора назова поколенията 7мо, 8мо и 9то. Какво се е случили там? Сподели, че усеща, че на децата и жените се гледа като на работна ръка. Децата се правели на конвейер и се раждали да работят на нивите. Разплака се и през сълзи заговори, че усеща, че много от децата умирали твърде малки и майките не могли дори да ги оплачат, трябвало да работят на безплодната земя, за да я накарат да роди плод.
Попитах я какъв урок са учили Предците й. Тя каза без да се замисля "учели, че Плодът на Живота са децата, а не нивята". И после унило добави, че ако бяха оставили майките и децата да имам моментите на любов заедно, нивите от тази любов щяха да дават плод.
Не беше нужно да търсим в минали животи за програми, намерихме ги в нивото на Рода. След време Теодора сподели, че й било олекнало и гледала "с нови очи" на това да бъде майка. Осъзнала, че от страха останал в гените й да не загуби детето си била стигнала до крайно поведение на майка-орлица. Започнала да разбира, че детето й е тук да оживи рода, а не да тежи. И детето се било променило. Как не - децата са лакмус за състоянието на родителите, още повече, че детето до 3 години е едно със своята майка.
Автор: Таня Касабова-Христова, сертифициран специалист за работа с подсъзнанието и родовите модели
_____________________________________________________
Преди първа сесия ще се запознаете подробно с начина на работа в предварителен разговор, който може да се проведе по телефон.
При записване на три сесии в пакет получавате подарък - 30мин сесия!
За запитвания и запитвания: t_kasabova@abv.bg