Преди известно време се състоя интересна лична сесия с мъж на зряла възраст. Имахме няколко предварителни разговори, в които ме уверяваше, че нищо не върви в живота му както иска и че е време за промяна. Споделям основната линия, над която работихме, защото мисля, че има полезна стойност, за онези, които се борят с Живота.
Започнахме разследването какви биха могли да бъдат причините, за целта задавам много въпроси, за да може човека отсреща да чуе сам отговорите си. Когато даваме готови решения (или когато на нас ни ги дават), почти винаги не чуваме и не осъзнавам. Но когато ни накарат да мислим, да потърсим – тогава решенията сами идват.
Линията, която се прояви при господина бе следната – той беше дълбоко убеден, че не е способен, че не може, което будеше в него болка и гняв. Това убеждение го мотивираше да се бори, да докаже на всички, че може да се оправи в живота. При негативна мотивация като „те смятат, че не можеш, но ще им докажа обратното“ обикновено човек влага огромна сила, бори се с цената на всичко, за да докаже, че може. А това е огромен преразход на енергия, която може да се използва за постигането на целите без крайно отиване в битки със самия Живот.
До колкото разбрах, той действително в материален план е преборил Живота, но не и в личен. Очевидно силата е отишла в едната посока, а в друга се е настанила несполуката. Когато го попитах кога за първи път е усетил, че е неспособен в нещо, той разказа случай с баща му. Допълни с още истории за отношенията им с баща му, разказа как се е отнасял с останалите членове на семейство. Очевидно таткото също е имал не лек живот. Това, което видях бе родова линия на тежка карма, в която бащите имаха да отплащат карма като се научат да бъдат добри бащи. В 11 поколение е имало особено жесток мъж, които е създал нарушението на редица принципи – Принципа на Любовта, на Състраданието, на Приемането и др. Моят клиент също се опитваше да изплати тази карма оставайки без семейство и деца, за да не се допускат повече грешки. Когато се види дадена карма - можем да я освободим от себе си. Това става чрез молитва или чрез енергийна работа.
Добавяйки към това, усещането му за липса на Любов и приемане от страна на баща му създаваха усещането, че не е способен в Живота. Когато усещаме, че не ни обичат, което може да е само наше лично усещане без връзка с истинските чувства на другия, тогава тази липса се отразява на цялото ни съществуване.
Негативните изживявания са важни уроци за душите ни. Какво учеше душата на мъжа пред мен? Учеше за Любовта, приемането, прошката, за отношенията. За да се подсили този урок той се бе родил под знака на Везни, чиято тема са отношенията, дипломацията, хармонията и т.н. Дълбоко съм убедена, че душите избират онези родители, които да дадат подходящата среда за учение и опитност.
Като основна пречка за реализацията на много хора се явява именно детството, когато родителите не са дали достатъчно любов и подкрепа на децата си. Реално родителите дават каквото могат и каквото са получили от своите родители, те на свой ред от техните родители и т.н. Когато на детето му се повтаря, че не е способно или му се демонстрира това, когато то не може да направи нещо и родителя го измести и свърши задачата вместо него - тогава в детето се създава чувството, че то не знае, не умее, не може. Ако се чувстваме неспособни е добре да видим кога и в каква ситуация сме го усетили за първи път. А след това да си зададем въпроса какво научихме. Всичко е имало някаква цел подсилвайки основната Цел - растежа на душата.
Липсата на любов от своя страна подсилва ниската самооценка, неувереността и усещането за неспособност. Детето сякаш си мисли „мама и татко не ме обичат, защото съм…“, на мястото на многоточието може да се допълни доста. Всяко дете има нужда да получи любов, това е съвсем естествено, уви има родители неспособни да дадат достатъчно. Защото самите те не са получили.
Какво да направим, ако това е нашия случай?
Първо да приемем фактите, да приемем родителите каквито са, да се опитаме да ги разберем, да помислим, че и те са имали своите трудности, да се освободим от претенциите към тях. Да осъзнаем, че и те са хора с своите опитности.
След това да поискаме и да дадем всеопрощение на тях, на нас, на ситуациите, на Живота, на Бога.
Трето – да култивираме в себе си любов, която да дадем на себе си, на Света и на хората.
Четири – ако сме родители да се проявим с повече любов, приемане, подкрепа към децата си.
Пет – да бъдем добри родители на себе си (на вътрешното си дете), да се погрижим за себе си и да възпитаме в себе си нови качества, добродетели, умения.
Това, че в детските ни години нещо болезнено се е случило с нас, не означава, че цял живот дрънва да носим отпечатъка му, нали?
С любов,
Таня